учредявало

Речник на българския език

1. учредявало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

учредявало е производна форма на учредявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. учредявало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

учредявало е производна форма на учредявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. учредявало — мин. деят. св. прич. ср. р.

учредявало е производна форма на учредявам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. учредявало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

учредявало е производна форма на учредявам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).