учетворяло

Речник на българския език

1. учетворяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

учетворяло е производна форма на учетворя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. учетворяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

учетворяло е производна форма на учетворя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).