учетворил си

Речник на българския език

1. учетворил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

учетворил си е производна форма на учетворя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. учетворил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

учетворил си е производна форма на учетворя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).