учетворило

Речник на българския език

1. учетворило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

учетворило е производна форма на учетворя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. учетворило — мин. деят. св. прич. ср. р.

учетворило е производна форма на учетворя (мин. деят. св. прич. ср. р.).