учетворил

Речник на българския език

1. учетворил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

учетворил е производна форма на учетворя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. учетворил — мин. деят. св. прич. м. р.

учетворил е производна форма на учетворя (мин. деят. св. прич. м. р.).