учетворил
1.
учетворил —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
учетворил
е производна форма
на учетворя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
учетворил —
мин. деят. св. прич. м. р.
учетворил
е производна форма
на учетворя (мин. деят. св. прич. м. р.).