учестяло

Речник на българския език

1. учестяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

учестяло е производна форма на учестя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. учестяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

учестяло е производна форма на учестя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).