учестило си

Речник на българския език

1. учестило си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

учестило си е производна форма на учестя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. учестило си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

учестило си е производна форма на учестя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).