учестило е

Речник на българския език

1. учестило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

учестило е е производна форма на учестя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. учестило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

учестило е е производна форма на учестя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).