учестило

Речник на българския език

1. учестило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

учестило е производна форма на учестя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. учестило — мин. деят. св. прич. ср. р.

учестило е производна форма на учестя (мин. деят. св. прич. ср. р.).