учестили

Речник на българския език

1. учестили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

учестили е производна форма на учестя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. учестили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

учестили е производна форма на учестя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).