учестил

Речник на българския език

1. учестил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

учестил е производна форма на учестя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. учестил — мин. деят. св. прич. м. р.

учестил е производна форма на учестя (мин. деят. св. прич. м. р.).