уцелил си

Речник на българския език

1. уцелил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

уцелил си е производна форма на уцеля (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. уцелил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

уцелил си е производна форма на уцеля (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).