уцелил е

Речник на българския език

1. уцелил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

уцелил е е производна форма на уцеля (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. уцелил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

уцелил е е производна форма на уцеля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).