уцелило

Речник на българския език

1. уцелило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

уцелило е производна форма на уцеля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. уцелило — мин. деят. св. прич. ср. р.

уцелило е производна форма на уцеля (мин. деят. св. прич. ср. р.).