уцелила

Речник на българския език

1. уцелила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

уцелила е производна форма на уцеля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. уцелила — мин. деят. св. прич. ж. р.

уцелила е производна форма на уцеля (мин. деят. св. прич. ж. р.).