уцели

Речник на българския език

1. уцели — сег. вр., 3 л., ед. ч.

уцели е производна форма на уцеля (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. уцели — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

уцели е производна форма на уцеля (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. уцели — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

уцели е производна форма на уцеля (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. уцели — повелително наклонение, ед. ч.

уцели е производна форма на уцеля (повелително наклонение, ед. ч.).