уцелвало си

Речник на българския език

1. уцелвало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

уцелвало си е производна форма на уцелвам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. уцелвало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

уцелвало си е производна форма на уцелвам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. уцелвало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

уцелвало си е производна форма на уцелвам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).