уцелвала

Речник на българския език

1. уцелвала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

уцелвала е производна форма на уцелвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. уцелвала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

уцелвала е производна форма на уцелвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. уцелвала — мин. деят. св. прич. ж. р.

уцелвала е производна форма на уцелвам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. уцелвала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

уцелвала е производна форма на уцелвам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).