уцелвал

Речник на българския език

1. уцелвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

уцелвал е производна форма на уцелвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. уцелвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

уцелвал е производна форма на уцелвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. уцелвал — мин. деят. св. прич. м. р.

уцелвал е производна форма на уцелвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. уцелвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

уцелвал е производна форма на уцелвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).