ухнело

Речник на българския език

1. ухнело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

ухнело е производна форма на ухна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. ухнело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

ухнело е производна форма на ухна (мин. деят. несв. прич. ср. р.).