ухнела

Речник на българския език

1. ухнела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

ухнела е производна форма на ухна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. ухнела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

ухнела е производна форма на ухна (мин. деят. несв. прич. ж. р.).