ухнел

Речник на българския език

1. ухнел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

ухнел е производна форма на ухна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. ухнел — мин. деят. несв. прич. м. р.

ухнел е производна форма на ухна (мин. деят. несв. прич. м. р.).