ухнало

Речник на българския език

1. ухнало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

ухнало е производна форма на ухна (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. ухнало — мин. деят. св. прич. ср. р.

ухнало е производна форма на ухна (мин. деят. св. прич. ср. р.).