ухнала

Речник на българския език

1. ухнала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

ухнала е производна форма на ухна (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. ухнала — мин. деят. св. прич. ж. р.

ухнала е производна форма на ухна (мин. деят. св. прич. ж. р.).