ухаяло

Речник на българския език

1. ухаяло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

ухаяло е производна форма на ухая (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. ухаяло — мин. деят. св. прич. ср. р.

ухаяло е производна форма на ухая (мин. деят. св. прич. ср. р.).