ухаха

Речник на българския език

1. ухаха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

ухаха е производна форма на ухам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. ухаха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

ухаха е производна форма на ухам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).