ухапели

Речник на българския език

1. ухапели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

ухапели е производна форма на ухапя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. ухапели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

ухапели е производна форма на ухапя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).