ухапела

Речник на българския език

1. ухапела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

ухапела е производна форма на ухапя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. ухапела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

ухапела е производна форма на ухапя (мин. деят. несв. прич. ж. р.).