ухапа

Речник на българския език

1. ухапа — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

ухапа е производна форма на ухапя (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

2. ухапа — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

ухапа е производна форма на ухапя (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).