ухаела

Речник на българския език

1. ухаела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

ухаела е производна форма на ухая (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. ухаела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

ухаела е производна форма на ухая (мин. деят. несв. прич. ж. р.).