утрояло

Речник на българския език

1. утрояло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

утрояло е производна форма на утроя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. утрояло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

утрояло е производна форма на утроя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).