утроявал съм

Речник на българския език

1. утроявал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

утроявал съм е производна форма на утроявам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. утроявал съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

утроявал съм е производна форма на утроявам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. утроявал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

утроявал съм е производна форма на утроявам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).