утроявал е

Речник на българския език

1. утроявал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

утроявал е е производна форма на утроявам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. утроявал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

утроявал е е производна форма на утроявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. утроявал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

утроявал е е производна форма на утроявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).