утроявало си

Речник на българския език

1. утроявало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

утроявало си е производна форма на утроявам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. утроявало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

утроявало си е производна форма на утроявам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. утроявало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

утроявало си е производна форма на утроявам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).