утроявало

Речник на българския език

1. утроявало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

утроявало е производна форма на утроявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. утроявало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

утроявало е производна форма на утроявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. утроявало — мин. деят. св. прич. ср. р.

утроявало е производна форма на утроявам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. утроявало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

утроявало е производна форма на утроявам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).