утроявал

Речник на българския език

1. утроявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

утроявал е производна форма на утроявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. утроявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

утроявал е производна форма на утроявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. утроявал — мин. деят. св. прич. м. р.

утроявал е производна форма на утроявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. утроявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

утроявал е производна форма на утроявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).