утроил съм

Речник на българския език

1. утроил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

утроил съм е производна форма на утроя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. утроил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

утроил съм е производна форма на утроя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).