утроил си

Речник на българския език

1. утроил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

утроил си е производна форма на утроя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. утроил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

утроил си е производна форма на утроя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).