утроил е

Речник на българския език

1. утроил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

утроил е е производна форма на утроя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. утроил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

утроил е е производна форма на утроя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).