утроила

Речник на българския език

1. утроила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

утроила е производна форма на утроя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. утроила — мин. деят. св. прич. ж. р.

утроила е производна форма на утроя (мин. деят. св. прич. ж. р.).