утроил

Речник на българския език

1. утроил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

утроил е производна форма на утроя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. утроил — мин. деят. св. прич. м. р.

утроил е производна форма на утроя (мин. деят. св. прич. м. р.).