уточняло

Речник на българския език

1. уточняло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

уточняло е производна форма на уточня (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. уточняло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

уточняло е производна форма на уточня (мин. деят. несв. прич. ср. р.).