утоляло

Речник на българския език

1. утоляло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

утоляло е производна форма на утоля (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. утоляло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

утоляло е производна форма на утоля (мин. деят. несв. прич. ср. р.).