утолявал си

Речник на българския език

1. утолявал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

утолявал си е производна форма на утолявам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. утолявал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

утолявал си е производна форма на утолявам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. утолявал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

утолявал си е производна форма на утолявам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).