утолявал

Речник на българския език

1. утолявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

утолявал е производна форма на утолявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. утолявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

утолявал е производна форма на утолявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. утолявал — мин. деят. св. прич. м. р.

утолявал е производна форма на утолявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. утолявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

утолявал е производна форма на утолявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).