утолил си

Речник на българския език

1. утолил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

утолил си е производна форма на утоля (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. утолил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

утолил си е производна форма на утоля (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).