утолил е

Речник на българския език

1. утолил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

утолил е е производна форма на утоля (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. утолил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

утолил е е производна форма на утоля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).