утолели

Речник на българския език

1. утолели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

утолели е производна форма на утоля (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. утолели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

утолели е производна форма на утоля (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).