утеши

Речник на българския език

1. утеши — сег. вр., 3 л., ед. ч.

утеши е производна форма на утеша (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. утеши — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

утеши е производна форма на утеша (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. утеши — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

утеши е производна форма на утеша (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. утеши — повелително наклонение, ед. ч.

утеши е производна форма на утеша (повелително наклонение, ед. ч.).