утешала

Речник на българския език

1. утешала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

утешала е производна форма на утеша (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. утешала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

утешала е производна форма на утеша (мин. деят. несв. прич. ж. р.).